НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА гр. СОФИЯ, хотел-ресторант „Клуб ВЛАДАЯ” 10.12.2009 г.
На 10.12.2009 г. в хотел-ресторант „Клуб Владая” се проведе кръгла маса на тема „БЕЗОПАСНОСТ в ПЛАНИНАТА”. Форумът беше организиран
от Сдружение "Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България" и имаше за цел да обедини усилията на различните институции в стремежа им
за безопасно и безаварийно пребиване в планината. Поводът са всички нещастни случаи през последните няколко години в българските планини, както и
необходимостта да се обсъдят и вземат общи за много организации и институции мерки за безопасност.
В срещата взеха участие представители на:
Планинска Спасителна Служба
Гражданска Защита
Българска Федерация по Катерене и Алпинизъм
Национална Спортна Академия
Български Туристически Съюз
OUTWARDBAUND - България
Национални Паркове - Централен Балкан и Пирин
Национално Сдружение на Планинските Водачи
Сдружение на Водачите в Природна Среда
Сдружение „Свободни Планини”
Асоциация „Планини и Хора”
Фирми работещи в сферата на планинския туризъм
Емблематични планински водачи в България
На срещата бяха отчетени зачестилите нещастни случай напоследък, фрапиращото непознаване правилата за безопасност и практическата неспособност
на изпадналите в беда туристи, да взимат правилни решения в екстремални ситуации. Беше направен анализ на нещастните случай през последните години и бяха посочени
добри практики и стандарти за безопасност. Като цяло форумът се обедини около мнението за липса на достатъчно информация, единна система за обучение и некомпетентни
действия от страна на хора и фирми предлагащи курсове за оцеляване и туристически услуги, криещи опасност за живота и здравето на клиентите. Форумът прие и конкретни
препоръки към всички, които се чувстват съпричастни към проблема. Сдружение "Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България" обявява периода
от 16.12.2009 до 16.01.2010 като месец за безопасност в планината. След края на зимния сезон, ще се проведе втора среща, на която ще бъде отчетено постигнатото. Има
идея форумът да стане постоянен.
П Р Е П О Р Ъ К И, които следва да се предприемат:
1. Информационно-превантивни мерки
1.1.1. Създаване на работна група с задача да разработи ПРЕПОРЪКИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ;
1.1.2. Изработване и отпечатване на информационни материали касаещи БЕЗОПАСНОСТТА;
1.1.3. Качване на флаери по безопасност на сайтовете на участниците в кръглата маса и разпространението им
по изходни пунктове, хижи и магазините за екипировка;
1.1.4. Подготовка на текст за информационни табла, който да се предложат на парковете за изработка и поставяне.
2. Подобряване на системите за обучение
2.1.1. Иницииране на срещи с М-во на образованието, М-во на спорта, М-во на туризма и М-во на здравеопазването
за внедряване на препоръките за безопасност в системите за обучение;
2.1.2. Работа по придаване на ново съдържание (от гледна точка на безопасността) в часовете по планинарство
в училищата и спортните департаменти на ВУЗ;
2.1.3. Внедряването на единна програма за масови и общодостъпни курсове по ПЛАНИНАРСТВО, като първоначална
форма за запознаване с планината.
3. Медийно партньорство
3.1.1. Създаване на трайни връзки с електроните и печатни медии, отразяващи планинската проблематика;
3.1.2. Постоянен стремеж за обективна и точна информация касаеща безопасността;
3.1.3. Публикуване на материали и участие в тематични предавания.
С конкретните правила за безопасност в планината, както и с подходящата зимна екипировка можете да се запознаете
тук.
ЕКОПЪТЕКИТЕ В БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА гр. СОФИЯ, х-л РОДИНА 26 май 2006 г.
През последните години екопътеките се превърнаха в един от знаковите елементи на модерния български
туризъм. В същото време тези съоръжения се развиват до голяма степен хаотично, без да е изяснено съдържанието на понятието
"екопътеки", критериите и стандартите за изграждането им, както и отговорностите по тяхната поддръжка. Ето защо Асоциация
"Планини и хора" съвместно с Проект "Опазване на глобално значимото биологично разнообразие в ландшафта на Родопите" на ПРООН
организираха кръгла маса, на която да се разменят свободно мнения по тези проблеми.
Основните дискутирани теми на кръглата маса бяха:
Кои пътеки и съоръжения в България можем да наричаме "екопътеки" и има ли начин за регламентиране на тяхното изграждане и наименоване;
Кой стопанисва и кой отговаря за сигурността на "екопътеките" след тяхното изграждане;
Как могат да бъдат гарантирани сигурността и устойчивоста на създадените екопътеки като ключови екотуристически атракции
в дългосрочен план.
По проблема взеха непосредствено отношение над петнайсет представители на различни държавни институции,
неправителствени организации и фирми. Очертани бяха ясно две проблеми сфери - сигурността на съоръженията и злоупотребата с
наименованието "еко", а оттам - и със средства за финансиране на природосъобразни дейности.
Има няколко разновидности на така наречените "екопътеки" - едни от тях са просто пътеки с дървени мостчета
през трудни терени - те биха могли да се нарекат приключенски. По други има поставени табели и други знаци, които помагат на
преминаващите по пътеката туристи да се запознаят с различни растителни и животински видове, които се среща около пътеката.
Този тип маршрути могат да се нарекат интерпретативни. Има и откровени манипулации, при които "екопътека" се нарича просто маркиран
туристически маршрут, включително и по автомобилен път.
Особен проблем е безопасността на "екопътеките" - голяма част от тях са построени от дървен материал,
който с течение на времето гние или се разваля по друг начин. Това създава условия за разрушаване на част от съоръженията и е
предпоставка за нещастни случаи. В момента няма контрол върху изграждането и състоянието на "екопътеките", което прави голяма част
от тях опасни за туристите.
Темата за начина, по който би трябвало да се строят "екопътеките", е не по-малко важна. Днес има
такива пътеки в чиито строеж е използван бетон, арматура. Търсим природосъобразност, дори самото име "екопътека" говори, че
изграждането би трябвало да се съобрази с природата. Освен използваните материали, има значение и къде е изградена "екопътеката".
Ако тя преминава през защитена територия или създава условия за безпокоене на дивите животни или други опасности свързани с
човешката намеса в природата, то така пътека не може да се нарече "екологична".
В момента в България "екопътеките" (с някои изключения) не се стопанисват. Масова практика е да се спечели
проект за изграждане подобно съоръжение и след неговото завършване нещата да се оставят на самотек. Една от основните причини за
това е, че често не е ясен собственикът на даденото съоръжение. От друга страна, той лесно може да бъде изяснен, тъй като всяка
пътека е на нечия територия. Следователно собственици на "екопътеките" са собствениците на земята, върху която е изградена, и
евентуално възложителите на изграждането.
Предложено беше да се определят районите в страната, в които би било добре да има такива пътеки.
Така ще се контролира дадената пътека да има смислен и познавателен маршрут. В момента в страната има пътеки с нелогични
трасета, създадени може би с единствената цел да се усвоят дадени пари с което се спекулира от една страна с доверието на
донорите от друга с това па туристите.
Бяха обсъдени начините за финансиране на поддръжката на пътеките след тяхното изграждане. Те биха могли да са:
чрез такса за ползване, такса за екскурзоводски услуги, от курортната такса, от спонсори /туроператори, физически лица/.
На кръглата маса се взе решение да се създаде работна група в по-малък формат, която да изработи проект
за наредба, регламентираща изграждането и стопанисването на "екопътеките". Работната група да бъде съставена от представители на:
МРРБ, МОСВ, МЗГ, ДАТ, неправителствени организации, работещи в областта на околната среда и туризма, НСОРБ и представители на
организации, които финансират проекти в областта на туризма. Наредбата може да бъде към Закона за туризма или Закона за устройството
на територията - това предстои да се реши от работната група. В наредбата трябва ясно да се опише какво е "екопътека", или да се
въведат други приемливи наименования, както и да се изяснят критериите, на които трябва да отговарят тези съоръжения.
Обсъдени бяха критерии за "екопътеки", които след допълнително уточняване и съгласуване да бъдат
закрепени в нормативен акт. Присъстващите се обединиха около следните критерии:
Екопътеките са ориентирани към масовия турист;
Трябва да се изграждат по логичен маршрут, базиран на съществуващи пътеки;
Трябва да имат познавателен характер;
Трябва да са изградени по възможност без нарушаване на околната среда и да внушават на ползващите ги уважение към природата;
Да имат ясна собственост и стопанисване;
Да отговарят на ясно определени стандарти за безопасност;
Да се управляват устойчиво;
Да са достъпни (продължителност до 4 часа, отсъствие на пасажи, изискващи специализирана екипировка или специални умения,
евентуално обслужване от екскурзовод и заплащане на такса).
"ХИЖИ, МАРКИРОВКА И СИГУРНОСТ В ПЛАНИНАТА"
НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА, Владая, 11.06.2005 г. ОБСЪЖДАНИ ТЕМИ И ПРЕПОРЪКИ
Голяма част от хижарите са случайни хора, които единствено бизнесът е привлякъл в планината. Необходимо е хижарите да имат
известна планинарска подготовка, която може да се придобие на обучителни курсове.
Основен проблем при хижите е проблемът за управлението им. От него именно, а не от
собствеността или финансирането, зависи в най-голяма степен качеството на обслужването по хижите и качеството на околната
среда в района на хижата;
Кошчето за боклук на хижата трябва да бъде раницата на туриста. Става въпрос за възпитаване на планинарска култура на
национално равнище и сред всички поколения;
Спазването на правилника за вътрешния ред в хижите е работа както на хижарите, така и на туристите;
Всяка хижа трябва да има туристическа столова, независимо дали хижата предлага храна на ресторантски начала или не;
Не бива да се маркира безразборно и без правила;
Необходими са по-качествени туристически карти (с уеднаквени условни знаци, по-едромащабни (1:25 000) и с координати
за GPS ). Може да се мисли за насочване на повече усилия към изработването на по-качествени карти за сметка на поддържането
на гъста мрежа маркирани пътеки.
Необходима е унификация на различните условни знаци (указания, забрани и т.н.) в защитените територии;
Струва си да се обсъдят възможностите за изграждане на единна система за обмен да информация за обстановката в планината
между БТС, хижите, парковата охрана и ПСС;
Поставянето на азимутни маркировки вместо голямо количество жалони (маркировъчни стълбове) може да доведе до икономия на
средства от поддръжка и същевременно до увеличаване на безопасността на придвижването при намалена видимост;
Необходимо е всички заинтересовани от планинските дейности да "сверяват часовниците си" с опита и развитието в други
планински държави;
Необходимо е изработване и прилагане на стандарти за местата и начините на изграждане и поддържане на т. нар. екопътеки;
Трябва да се обсъдят възможности за рекултивация на силно експлоатираните туристически пътеки, особено на тези в
защитените територии.
Становище на Планинска Спаситела Служба:
07.06.2005 г.
ДО г-н ОРЛИН ЧАЧАНОВСКИ
Председател на Сдружение "Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България"
Уважаеми г-н Чачановски,
Благодаря за любезната покана, но съм възпрепятствуван да взема участие в посочената дискусия,
поради други задължения.
На основание на нашата статистика, бих изразил становище, че нещастните случаи през последната
зима не са зачестили, както посочвате във Вашето писмо. Те са в границите на средно-статистическия брой за един зимен сезон. Като
характерна особенност за тежките случаи през тази зима може да се изтъкне движението на индивидуални туристи в планината при тежки и
сложни теренни и метеорологични условия. Два от тези случая завършиха благополучно и два имаха трагичен край за туристите.
Причините за нещастията са комбинирани, но в повечето случаи налице са субективни грешки: неподходяща
екипировка, неподходяща тактика на движение, непознаване на района, поединично придвижване, липса на информация за намеренията,
маршрута, завръщането, липса на планинарски опит и т.н.
От значение е и състоянието на маркировката в отделни, високопланински райони. Това разбира се е
много комплексен въпрос, свързан с нейното изграждане и поддържане, финансиране на дейността, опазване от вандализъм и т.н.
Тревожно е състоянието и на радиомрежата в планините. В радиосеансите се обаждат не-повече от пет шест
хижи, не се провежда редовно и радиовръзката с връх Мусала. За тези проблеми ние сме информирали ръководството на БТС и очакваме
тяхното решение и намеса за запазване поне на радиовръзките с радиоцентровете по върховете.
Предлагам при организиране на подобни дискусии, особенно когато се отнася и до въпроси пряко свързани
с нашата дейност, датата и програмата да бъдат съгласувани с ръководството на ПСС. Считам, че има много материали, които
можем да представим на вниманието на участниците и така да повишим ефективността на срещата и последващите резултати.
