Статии и разкази


     ПОЖЕЛАНИЕ
     (Автор: Орлин Чачановски)

     

ПОЖЕЛАНИЕ

 

ЧЕСТИТА НОВАТА ГОДИНА

И МНОГО НОВИ ВЪРХОВЕ,

НЕЩАСТИЕТО ДА ОТМИНЕ

И ДА ЖИВЕЕМ  ПО-ДОБРЕ.

 

ДА СЕ ОКАЖЕМЕ  ДОСТОЙНИ

ЗА ИСТИНСКАТА СИ СЪДБА,

СТОТИЦИ МЪНИЧКИ ПРОБОЙНИ

ДА СЕ ЗАПЪЛНЯТ С ТОПЛИНА.

 

ДА ВОДИМ ХОРАТА УМЕЛО

ИЗ НЕПОЗНАТИ  ПЛАНИНИ,

И НЕКА,  ДА ЖИВЕЕМ СМЕЛО

И НЕКА,  ВСИЧКО ДА ВЪРВИ

 

КОГАТО СТИГНЕМ ДО ФИНАЛА

ПРЕПЪЛНЕНИ  ОТ  ДОБРИНА,

ДА КАЖЕМ – ПЪТЯ Е ИЗМИНАТ!

- С  ГОРДО  ВДИГНАТИ  ЧЕЛА.

 

ТАКА Е!   НЕКА!  ДА ПРЕБЪДЕ!

ЗА ХОРАТА  И ЗА  СВЕТА.

ВОДАЧИТЕ ЖИВЕЯТ  МЪДРО

И  СИ ОТИВАТ В САМОТА.




     Олимп - II-ра част
     (Автор: Иван Дионисиев)

     Минаваме по ръба и се подслоняваме на една малко по-широка скала, за да
приготвим джаджите. Момчи носи клеми, защото е чул, че няма много
възможности за осигуряване.
Намираме два солидни лепени клина. Вторият изглежда поставен малко
нелогично, но решаваме да действаме с каквото разполагаме. Момчи минава
пръв, скрива се от погледа след втория клин и говори нещо за "пасажче", което
звучи малко притеснително. Въоръжена с осигуровка от въжето на Момчи и от
моето, Ани тръгва нагоре. Недоволства за нещо в "пасажчето", но скоро изниква
отгоре...


     Олимп - I-ва част
     (Автор: Иван Дионисиев)

     Разбира се, не тръгваме съвсем навреме. Петъчният работен ден се влачи, в
следобедните часове трудно си намирам място в равнината на офиса. Жаден
съм за планина. В първите часове поне колегите още се дивяха на "огромната"
раница и се забавляваха да проверяват колко тежи. "Къде ще ходиш?" Фалшиво
скромно и леко небрежно "На Олимп..." Не беше като да сме вече на път, но
говоренето си беше почти като предвкусване...


     Мон Блан - II-ра част
     (Автор: Иван Дионисиев)

     Неделя, седми юли, денят за качване във високата планина, както гласи стандартът на
местните водачи, сиреч над 3 600 метра. Сутринта минава неусетно, под знака на леко
превъзбуденото ни настроение. Приключението ни не просто се случва, но и ни носи напред и
нагоре по-бързо, отколкото можем да осъзнаем. Стягаме раниците - всеки трябва да решава
дали ще пълни багаж и в двете, или ще опитва да слага малката в голямата. С две раници
събирането на багажа е по-удобно, но и ще са нужни две преминавания на ръба на Егюи дю
Миди за пренасянето им. С една раница багажът трябва да бъде компресиран до космически
плътности, с което и теглото върви стремглаво нагоре. За да е още по-сложно се тревожим и за
слуховете, че бивакуването по склоновете на върха е забранено. Планът ни за атака включва
именно разполагането на лагер на платото над Ледника на Гиганта и под Егюи дю Миди...


Посетете и страницата ни във Facebook