ПОЖЕЛАНИЕ
(Автор: Орлин Чачановски) ПОЖЕЛАНИЕ
ЧЕСТИТА НОВАТА ГОДИНА И МНОГО НОВИ ВЪРХОВЕ, НЕЩАСТИЕТО ДА ОТМИНЕ И ДА ЖИВЕЕМ ПО-ДОБРЕ.
ДА СЕ ОКАЖЕМЕ ДОСТОЙНИ ЗА ИСТИНСКАТА СИ СЪДБА, СТОТИЦИ МЪНИЧКИ ПРОБОЙНИ ДА СЕ ЗАПЪЛНЯТ С ТОПЛИНА.
ДА ВОДИМ ХОРАТА УМЕЛО ИЗ НЕПОЗНАТИ ПЛАНИНИ, И НЕКА, ДА ЖИВЕЕМ СМЕЛО И НЕКА, ВСИЧКО ДА ВЪРВИ
КОГАТО СТИГНЕМ ДО ФИНАЛА ПРЕПЪЛНЕНИ ОТ ДОБРИНА, ДА КАЖЕМ – ПЪТЯ Е ИЗМИНАТ! - С ГОРДО ВДИГНАТИ ЧЕЛА.
ТАКА Е! НЕКА! ДА ПРЕБЪДЕ! ЗА ХОРАТА И ЗА СВЕТА. ВОДАЧИТЕ ЖИВЕЯТ МЪДРО И СИ ОТИВАТ В САМОТА. |
Олимп - II-ра част
(Автор: Иван Дионисиев) Минаваме по ръба и се подслоняваме на една малко по-широка скала, за да приготвим джаджите. Момчи носи клеми, защото е чул, че няма много възможности за осигуряване. Намираме два солидни лепени клина. Вторият изглежда поставен малко нелогично, но решаваме да действаме с каквото разполагаме. Момчи минава пръв, скрива се от погледа след втория клин и говори нещо за "пасажче", което звучи малко притеснително. Въоръжена с осигуровка от въжето на Момчи и от моето, Ани тръгва нагоре. Недоволства за нещо в "пасажчето", но скоро изниква отгоре... |
Олимп - I-ва част
(Автор: Иван Дионисиев) Разбира се, не тръгваме съвсем навреме. Петъчният работен ден се влачи, в следобедните часове трудно си намирам място в равнината на офиса. Жаден съм за планина. В първите часове поне колегите още се дивяха на "огромната" раница и се забавляваха да проверяват колко тежи. "Къде ще ходиш?" Фалшиво скромно и леко небрежно "На Олимп..." Не беше като да сме вече на път, но говоренето си беше почти като предвкусване... |
Мон Блан - II-ра част
(Автор: Иван Дионисиев) Неделя, седми юли, денят за качване във високата планина, както гласи стандартът на местните водачи, сиреч над 3 600 метра. Сутринта минава неусетно, под знака на леко превъзбуденото ни настроение. Приключението ни не просто се случва, но и ни носи напред и нагоре по-бързо, отколкото можем да осъзнаем. Стягаме раниците - всеки трябва да решава дали ще пълни багаж и в двете, или ще опитва да слага малката в голямата. С две раници събирането на багажа е по-удобно, но и ще са нужни две преминавания на ръба на Егюи дю Миди за пренасянето им. С една раница багажът трябва да бъде компресиран до космически плътности, с което и теглото върви стремглаво нагоре. За да е още по-сложно се тревожим и за слуховете, че бивакуването по склоновете на върха е забранено. Планът ни за атака включва именно разполагането на лагер на платото над Ледника на Гиганта и под Егюи дю Миди... |
Мон Блан - I-ва част
(Автор: Иван Дионисиев) Алармата жизнерадостно ме извести, че е четири сутринта, т.е. време за стягане на багаж. Приблизителна подредба по приоритети - спален чувал, шалте, пикел, котки, седалка с прилежащи джаджи, маска и очила, слънцезащитен крем, зимно яке, дебел полар, термо блузи, зимен панталон, дълъг памучен панталон, къс памучен панталон, n+2 чифта бельо и чорапи (където n е приблизително равно на очаквания брой дни на пътуването), примус, термос, манерка, канче, тенджероподобен съд от висококачествена китайска стомана, два спорка, няколко портативни четки за зъби, три челника с неуточнен брой батерии, магнитен шах, танграм, карти за игра, списание и книга на френски интелектуалец за авторитет... |
Първа лятна практика
(Автор: Явор Стоянов) Хубаво е да си пръв, особено от гледна точка на откривателството. По-интересно стоят нещата, когато върху теб изпробват нещо за пръв път. Горе-долу така се получи при първата лятна практика на нашия Център за професионално обучение на планински водачи. Не че инструкторите (аз и Момчил) не бяхме водили практически занятия в планината, нито че курсистите за пръв път стъпваха извън пътеката. Просто имахме определени цели, които не бяхме сигурни дали и как ще постигнем. Курсистите пък не знаеха за тях, докато не започнахме занятието по същество (на сутринта). То беше едно писане на концепции и планове, едно съгласуване, даже ходих да избирам мястото на първия бивак... |
Рене Демезон
![]() През август 1966 г. Рене Демезон посещава България по покана на български алпинисти, с които се е запознал в Шамони. Идва със свой клиент, като освен срещите и презантациите, прави и една премиера в Рила - по южната стена на Портала, под връх Двуглав. Маршрутът се казва "Френско-българска дружба" и дори и днес се счита за един от най-трудните в района. Перипетиите по време на това премиерно изкачване Рене Демезон описва в книгата си "Професионалист по отвесите" ("Professionnel du vide", издателство Arthaud, 1979 г.) |
Есен в Карпатите
(Автор: Михаил Михов) Есента - този невероятен сезон! Може да те стопли като лято, но може и да те смрази като люта зима... Зависи накъде си тръгнал. В нашия случай това беше планината Фъгъраш - най-високият масив във веригата на Карпатите. Наистина трябва да си ентусиаст, за да се подложиш на нощно пътуване с автобус, макар и наш си, сутринта наспал - ненаспал се да тръгнеш нагоре по заледения склон, стартирайки от 2135 метра, да ходиш цял ден до мръкване, а на следващата вечер да поемеш нова среднощна епопея по румънските планински пътища, натоварени с каруци, сватбари, добри селяни и мнооого пейзажи! Спонтанно заплануваното пътуване на Асоциация Планини и хора до Румъния се проведе на 17-19.10.2008. Явор Стоянов - активен член на асоциацията и понастоящем консул в посолството на България в Букурещ ни посрещна в румънската столица и на пристигане в планината се finasteride представи като водача на групата. Той беше единственият от нашия 16-членен екипаж, който беше минавал маршрута и беше достигал предначертаната цел на похода - вр. Молдовяну (2544 м), най-висок не само тук във Фъгъраш, но и в цялата верига на Карпатите. Само за сведение - Карпатите са разделени на няколко главни дяла, най-висок и алписйки изразен от които беше този, в който се намирахме! Той е наречен на един от големите градове в неговото подножие - Фъгъраш. |
Бела е, бела Беласица!
(Автор: Свидна Михайлова) „Бела” вероятно идва от ослепителната белота на респектиращите склонове на планината, издигащи се почти отвесно над сгушените в горите й селца. А „bella”, на испански означава „красива”. Сигурно затова й се е паднало такова име на тая чудна верига, простряла от изток на запад стръмните си стени по границите на три държави, на кръстопътя на средиземноморските и северните ветрове. Преди една година finasteride се опитахме да обходим гордите й ръбове, но тя не ни допусна до себе си. Едва добрали се до връх Конгур, при ураганен вятър и температура -15 градуса, макар и с кристална видимост, не мислихме дълго, за да вземем доброто решение: бързо свалихме коланите на ските - достатъчно, за да замръзнат пръстите на ръцете и краката ни - и се спуснахме обратно надолу по загладения от вятъра склон към хижа Конгур - бивша застава. Но ето, дойде време отново да полазим по снагата ти и да премерим сили с ветровете ти, Беласица. Влакът с тежко пуфтене ни поема от Централна гара и ни понася сред боклуците на циганската махала, сюрреалистичните пейзажи на предградията, соцреализма на Перник, светлините на Дупница и Благоевград и теснините на Кресненското дефиле. |