|
Осъществи се преход в зимния Балкан – 27-29.01.2012
(Автор: Михаил Михов) Преходът по маршрут с. Шипково – х. Васильов – х. Ехо – с. Розино, организиран за втора поредна година от асоциация Планини и хора, се получи и този път хубав, с добро настроение и без дори една светкавична буря!  |
|
За трети път на Беласица
(Автор: Павел Петров Павлов) И след последните парламентарни избори зачакахме следизборното изпълнение на предизборните обещания. В нашия случай очакванията са свързани с обещанието на управляващата партия да увеличи с 12 % площта на защитените територии в Републиката. Но ето че дойде януари 2010, а увеличение отникъде не се задаваше. Тогава погледнахме на юг и видяхме Беласица - все още най-новият, но не последен, природен парк в България. Организирахме, каквото организирахме и на 12 февруари, петък, тръгнахме. За трети път, с ясното съзнание, че като успеем и този път, вече правим традиция. Беласица си беше все така bella/красива и по-снежна от друг път. Подготовката за нашето посрещане тъкмо приключваше (или започваше)... |
|
Бела е, бела Беласица!
(Автор: Свидна Михайлова) „Бела” вероятно идва от ослепителната белота на респектиращите склонове на планината, издигащи се почти отвесно над сгушените в горите й селца. А „bella”, на испански означава „красива”. Сигурно затова й се е паднало такова име на тая чудна верига, простряла от изток на запад стръмните си стени по границите на три държави, на кръстопътя на средиземноморските и северните ветрове. Преди една година се опитахме да обходим гордите й ръбове, но тя не ни допусна до себе си. Едва добрали се до връх Конгур, при ураганен вятър и температура -15 градуса, макар и с кристална видимост, не мислихме дълго, за да вземем доброто решение: бързо свалихме коланите на ските - достатъчно, за да замръзнат пръстите на ръцете и краката ни - и се спуснахме обратно надолу по загладения от вятъра склон към хижа Конгур - бивша застава. Но ето, дойде време отново да полазим по снагата ти и да премерим сили с ветровете ти, Беласица. Влакът с тежко пуфтене ни поема от Централна гара и ни понася сред боклуците на циганската махала, сюрреалистичните пейзажи на предградията, соцреализма на Перник, светлините на Дупница и Благоевград и теснините на Кресненското дефиле. |
|
Есен в Карпатите
(Автор: Михаил Михов) Есента - този невероятен сезон! Може да те стопли като лято, но може и да те смрази като люта зима... Зависи накъде си тръгнал. В нашия случай това беше планината Фъгъраш - най-високият масив във веригата на Карпатите. Наистина трябва да си ентусиаст, за да се подложиш на нощно пътуване с автобус, макар и наш си, сутринта наспал - ненаспал се да тръгнеш нагоре по заледения склон, стартирайки от 2135 метра, да ходиш цял ден до мръкване, а на следващата вечер да поемеш нова среднощна епопея по румънските планински пътища, натоварени с каруци, сватбари, добри селяни и мнооого пейзажи! Спонтанно заплануваното пътуване на Асоциация Планини и хора до Румъния се проведе на 17-19.10.2008. Явор Стоянов - активен член на асоциацията и понастоящем консул в посолството на България в Букурещ ни посрещна в румънската столица и на пристигане в планината се представи като водача на групата. Той беше единственият от нашия 16-членен екипаж, който беше минавал маршрута и беше достигал предначертаната цел на похода - вр. Молдовяну (2544 м), най-висок не само тук във Фъгъраш, но и в цялата верига на Карпатите. Само за сведение - Карпатите са разделени на няколко главни дяла, най-висок и алписйки изразен от които беше този, в който се намирахме! Той е наречен на един от големите градове в неговото подножие - Фъгъраш. |
Рене Демезон
 В края на септември в Марсилия след дълго боледуване почина Рене Демезон, един от наи-добрите френски алпинисти през 60-те и 70-те години. Демезон остава в историята на алпинизма с над хиляда изквачвания, от които 114 премиерни. Предприема многобройни експедиции в Андите и две в Хималаите (по време на втората от които участва в премиерното изкачване на трудния и красив връх Жану). Противоречива личност, неприеман от много хора от неговата среда, дразнещ със своите постижения, постъпки, поведение, коментари...През август 1966 г. Рене Демезон посещава България по покана на български алпинисти, с които се е запознал в Шамони. Идва със свой клиент, като освен срещите и презантациите, прави и една премиера в Рила - по южната стена на Портала, под връх Двуглав. Маршрутът се казва "Френско-българска дружба" и дори и днес се счита за един от най-трудните в района. Перипетиите по време на това премиерно изкачване Рене Демезон описва в книгата си "Професионалист по отвесите" ("Professionnel du vide", издателство Arthaud, 1979 г.) |
|
Първа лятна практика
(Автор: Явор Стоянов) Хубаво е да си пръв, особено от гледна точка на откривателството. По-интересно стоят нещата, когато върху теб изпробват нещо за пръв път. Горе-долу така се получи при първата лятна практика на нашия Център за професионално обучение на планински водачи. Не че инструкторите (аз и Момчил) не бяхме водили практически занятия в планината, нито че курсистите за пръв път стъпваха извън пътеката. Просто имахме определени цели, които не бяхме сигурни дали и как ще постигнем. Курсистите пък не знаеха за тях, докато не започнахме занятието по същество (на сутринта). То беше едно писане на концепции и планове, едно съгласуване, даже ходих да избирам мястото на първия бивак... |