ПОЖЕЛАНИЕ
(Автор: Орлин Чачановски)
ПОЖЕЛАНИЕ
ЧЕСТИТА НОВАТА ГОДИНА
И МНОГО НОВИ ВЪРХОВЕ,
НЕЩАСТИЕТО ДА ОТМИНЕ
И ДА ЖИВЕЕМ ПО-ДОБРЕ.
ДА СЕ ОКАЖЕМЕ ДОСТОЙНИ
ЗА ИСТИНСКАТА СИ СЪДБА,
СТОТИЦИ МЪНИЧКИ ПРОБОЙНИ ДА СЕ ЗАПЪЛНЯТ С ТОПЛИНА.
ДА ВОДИМ ХОРАТА УМЕЛО
ИЗ НЕПОЗНАТИ ПЛАНИНИ,
И НЕКА,
ДА ЖИВЕЕМ СМЕЛО
И НЕКА,
ВСИЧКО ДА ВЪРВИ
КОГАТО СТИГНЕМ ДО ФИНАЛА
ПРЕПЪЛНЕНИ ОТ ДОБРИНА,
ДА КАЖЕМ – ПЪТЯ Е ИЗМИНАТ!
- С ГОРДО ВДИГНАТИ
ЧЕЛА.
ТАКА Е!
НЕКА! ДА ПРЕБЪДЕ!
ЗА ХОРАТА И ЗА
СВЕТА.
ВОДАЧИТЕ ЖИВЕЯТ МЪДРО
И СИ ОТИВАТ В САМОТА.
|
Олимп - II-ра част
(Автор: Иван Дионисиев)
Минаваме по ръба и се подслоняваме на една малко по-широка скала, за да
приготвим джаджите. Момчи носи клеми, защото е чул, че няма много
възможности за осигуряване.
Намираме два солидни лепени клина. Вторият изглежда поставен малко
нелогично, но решаваме да действаме с каквото разполагаме. Момчи минава
пръв, скрива се от погледа след втория клин и говори нещо за "пасажче", което
звучи малко притеснително. Въоръжена с осигуровка от въжето на Момчи и от
моето, Ани тръгва нагоре. Недоволства за нещо в "пасажчето", но скоро изниква
отгоре...
|
Олимп - I-ва част
(Автор: Иван Дионисиев)
Разбира се, не тръгваме съвсем навреме. Петъчният работен ден се влачи, в
следобедните часове трудно си намирам място в равнината на офиса. Жаден
съм за планина. В първите часове поне колегите още се дивяха на "огромната"
раница и се забавляваха да проверяват колко тежи. "Къде ще ходиш?" Фалшиво
скромно и леко небрежно "На Олимп..." Не беше като да сме вече на път, но
говоренето си беше почти като предвкусване...
|
Мон Блан - II-ра част
(Автор: Иван Дионисиев)
Неделя, седми юли, денят за качване във високата планина, както гласи стандартът на
местните водачи, сиреч над 3 600 метра. Сутринта минава неусетно, под знака на леко
превъзбуденото ни настроение. Приключението ни не просто се случва, но и ни носи напред и
нагоре по-бързо, отколкото можем да осъзнаем. Стягаме раниците - всеки трябва да решава
дали ще пълни багаж и в двете, или ще опитва да слага малката в голямата. С две раници
събирането на багажа е по-удобно, но и ще са нужни две преминавания на ръба на Егюи дю
Миди за пренасянето им. С една раница багажът трябва да бъде компресиран до космически
плътности, с което и теглото върви стремглаво нагоре. За да е още по-сложно се тревожим и за
слуховете, че бивакуването по склоновете на върха е забранено. Планът ни за атака включва
именно разполагането на лагер на платото над Ледника на Гиганта и под Егюи дю Миди...
|
Мон Блан - I-ва част
(Автор: Иван Дионисиев)
Алармата жизнерадостно ме извести, че е четири сутринта, т.е. време за стягане на багаж.
Приблизителна подредба по приоритети - спален чувал, шалте, пикел, котки, седалка с
прилежащи джаджи, маска и очила, слънцезащитен крем, зимно яке, дебел полар, термо блузи,
зимен панталон, дълъг памучен панталон, къс памучен панталон, n+2 чифта бельо и чорапи
(където n е приблизително равно на очаквания брой дни на пътуването), примус, термос,
манерка, канче, тенджероподобен съд от висококачествена китайска стомана, два спорка,
няколко портативни четки за зъби, три челника с неуточнен брой батерии, магнитен шах,
танграм, карти за игра, списание и книга на френски интелектуалец за авторитет...
|
Първа лятна практика
(Автор: Явор Стоянов)
Хубаво е да си пръв, особено от гледна точка на откривателството. По-интересно стоят нещата, когато върху теб изпробват нещо за пръв път.
Горе-долу така се получи при първата лятна практика на нашия Център за професионално обучение на планински водачи. Не че инструкторите (аз и Момчил) не бяхме водили практически занятия в планината, нито че курсистите за пръв път стъпваха извън пътеката. Просто имахме определени цели, които не бяхме сигурни дали и как ще постигнем. Курсистите пък не знаеха за тях, докато не започнахме занятието по същество (на сутринта). То беше едно писане на концепции и планове, едно съгласуване, даже ходих да избирам мястото на първия бивак...
|
Рене Демезон
 В края на септември в Марсилия след дълго боледуване почина Рене Демезон, един от наи-добрите френски алпинисти през 60-те и 70-те години. Демезон остава в историята на алпинизма с над хиляда изквачвания, от които 114 премиерни. Предприема многобройни експедиции в Андите и две в Хималаите (по време на втората от които участва в премиерното изкачване на трудния и красив връх Жану). Противоречива личност, неприеман от много хора от неговата среда, дразнещ със своите постижения, постъпки, поведение, коментари...
През август 1966 г. Рене Демезон посещава България по покана на български алпинисти, с които се е запознал в Шамони. Идва със свой клиент, като освен срещите и презантациите, прави и една премиера в Рила - по южната стена на Портала, под връх Двуглав. Маршрутът се казва "Френско-българска дружба" и дори и днес се счита за един от най-трудните в района. Перипетиите по време на това премиерно изкачване Рене Демезон описва в книгата си "Професионалист по отвесите" ("Professionnel du vide", издателство Arthaud, 1979 г.)
|
Есен в Карпатите
(Автор: Михаил Михов)
Есента - този невероятен сезон! Може да те стопли като лято, но може и да те смрази като люта зима... Зависи накъде си тръгнал. В нашия случай това беше планината Фъгъраш - най-високият масив във веригата на Карпатите. Наистина трябва да си ентусиаст, за да се подложиш на нощно пътуване с автобус, макар и наш си, сутринта наспал - ненаспал се да тръгнеш нагоре по заледения склон, стартирайки от 2135 метра, да ходиш цял ден до мръкване, а на следващата вечер да поемеш нова среднощна епопея по румънските планински пътища, натоварени с каруци, сватбари, добри селяни и мнооого пейзажи!
Спонтанно заплануваното пътуване на Асоциация Планини и хора до Румъния се проведе на 17-19.10.2008. Явор Стоянов - активен член на асоциацията и понастоящем консул в посолството на България в Букурещ ни посрещна в румънската столица и на пристигане в планината се представи като водача на групата. Той беше единственият от нашия 16-членен екипаж, който беше минавал маршрута и беше достигал предначертаната цел на похода - вр. Молдовяну (2544 м), най-висок не само тук във Фъгъраш, но и в цялата верига на Карпатите. Само за сведение - Карпатите са разделени на няколко главни дяла, най-висок и алписйки изразен от които беше този, в който се намирахме! Той е наречен на един от големите градове в неговото подножие - Фъгъраш.
|
Бела е, бела Беласица!
(Автор: Свидна Михайлова)
„Бела” вероятно идва от ослепителната белота на респектиращите склонове на планината, издигащи се почти отвесно над сгушените в горите й селца. А „bella”, на испански означава „красива”. Сигурно затова й се е паднало такова име на тая чудна верига, простряла от изток на запад стръмните си стени по границите на три държави, на кръстопътя на средиземноморските и северните ветрове. Преди една година се опитахме да обходим гордите й ръбове, но тя не ни допусна до себе си. Едва добрали се до връх Конгур, при ураганен вятър и температура -15 градуса, макар и с кристална видимост, не мислихме дълго, за да вземем доброто решение: бързо свалихме коланите на ските - достатъчно, за да замръзнат пръстите на ръцете и краката ни - и се спуснахме обратно надолу по загладения от вятъра склон към хижа Конгур - бивша застава. Но ето, дойде време отново да полазим по снагата ти и да премерим сили с ветровете ти, Беласица.
Влакът с тежко пуфтене ни поема от Централна гара и ни понася сред боклуците на циганската махала, сюрреалистичните пейзажи на предградията, соцреализма на Перник, светлините на Дупница и Благоевград и теснините на Кресненското дефиле.
|
