Организирани срещи и кръгли маси:


БЕЗОПАСНО ПРЕБИВАВАНЕ В ПЛАНИНАТА

НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА гр. СОФИЯ, хотел-ресторант „Клуб ВЛАДАЯ”
10.12.2009 г.

     На 10.12.2009 г. в хотел-ресторант „Клуб Владая” се проведе кръгла маса на тема „БЕЗОПАСНОСТ в ПЛАНИНАТА”. Форумът беше организиран от Сдружение "Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България" и имаше за цел да обедини усилията на различните институции в стремежа им за безопасно и безаварийно пребиване в планината. Поводът са всички нещастни случаи през последните няколко години в българските планини, както и необходимостта да се обсъдят и вземат общи за много организации и институции мерки за безопасност.

     В срещата взеха участие представители на:      На срещата бяха отчетени зачестилите нещастни случай напоследък, фрапиращото непознаване правилата за безопасност и практическата неспособност на изпадналите в беда туристи, да взимат правилни решения в екстремални ситуации. Беше направен анализ на нещастните случай през последните години и бяха посочени добри практики и стандарти за безопасност. Като цяло форумът се обедини около мнението за липса на достатъчно информация, единна система за обучение и некомпетентни действия от страна на хора и фирми предлагащи курсове за оцеляване и туристически услуги, криещи опасност за живота и здравето на клиентите. Форумът прие и конкретни препоръки към всички, които се чувстват съпричастни към проблема. Сдружение "Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България" обявява периода от 16.12.2009 до 16.01.2010 като месец за безопасност в планината. След края на зимния сезон, ще се проведе втора среща, на която ще бъде отчетено постигнатото. Има идея форумът да стане постоянен.


     П Р Е П О Р Ъ К И, които следва да се предприемат:

     1. Информационно-превантивни мерки

     1.1.1. Създаване на работна група с задача да разработи ПРЕПОРЪКИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ;
     1.1.2. Изработване и отпечатване на информационни материали касаещи БЕЗОПАСНОСТТА;
     1.1.3. Качване на флаери по безопасност на сайтовете на участниците в кръглата маса и разпространението им по изходни пунктове, хижи и магазините за екипировка;
     1.1.4. Подготовка на текст за информационни табла, който да се предложат на парковете за изработка и поставяне.

     2. Подобряване на системите за обучение

     2.1.1. Иницииране на срещи с М-во на образованието, М-во на спорта, М-во на туризма и М-во на здравеопазването за внедряване на препоръките за безопасност в системите за обучение;
     2.1.2. Работа по придаване на ново съдържание (от гледна точка на безопасността) в часовете по планинарство в училищата и спортните департаменти на ВУЗ;
     2.1.3. Внедряването на единна програма за масови и общодостъпни курсове по ПЛАНИНАРСТВО, като първоначална форма за запознаване с планината.

     3. Медийно партньорство

     3.1.1. Създаване на трайни връзки с електроните и печатни медии, отразяващи планинската проблематика;
     3.1.2. Постоянен стремеж за обективна и точна информация касаеща безопасността;
     3.1.3. Публикуване на материали и участие в тематични предавания.

     С конкретните правила за безопасност в планината, както и с подходящата зимна екипировка можете да се запознаете тук.


ЕКОПЪТЕКИТЕ В БЪЛГАРИЯ

НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА гр. СОФИЯ, х-л РОДИНА
26 май 2006 г.


     През последните години екопътеките се превърнаха в един от знаковите елементи на модерния български туризъм. В същото време тези съоръжения се развиват до голяма степен хаотично, без да е изяснено съдържанието на понятието "екопътеки", критериите и стандартите за изграждането им, както и отговорностите по тяхната поддръжка. Ето защо Асоциация "Планини и хора" съвместно с Проект "Опазване на глобално значимото биологично разнообразие в ландшафта на Родопите" на ПРООН организираха кръгла маса, на която да се разменят свободно мнения по тези проблеми.

     Основните дискутирани теми на кръглата маса бяха:      По проблема взеха непосредствено отношение над петнайсет представители на различни държавни институции, неправителствени организации и фирми. Очертани бяха ясно две проблеми сфери - сигурността на съоръженията и злоупотребата с наименованието "еко", а оттам - и със средства за финансиране на природосъобразни дейности.

     Има няколко разновидности на така наречените "екопътеки" - едни от тях са просто пътеки с дървени мостчета през трудни терени - те биха могли да се нарекат приключенски. По други има поставени табели и други знаци, които помагат на преминаващите по пътеката туристи да се запознаят с различни растителни и животински видове, които се среща около пътеката. Този тип маршрути могат да се нарекат интерпретативни. Има и откровени манипулации, при които "екопътека" се нарича просто маркиран туристически маршрут, включително и по автомобилен път.

     Особен проблем е безопасността на "екопътеките" - голяма част от тях са построени от дървен материал, който с течение на времето гние или се разваля по друг начин. Това създава условия за разрушаване на част от съоръженията и е предпоставка за нещастни случаи. В момента няма контрол върху изграждането и състоянието на "екопътеките", което прави голяма част от тях опасни за туристите.

     Темата за начина, по който би трябвало да се строят "екопътеките", е не по-малко важна. Днес има такива пътеки в чиито строеж е използван бетон, арматура. Търсим природосъобразност, дори самото име "екопътека" говори, че изграждането би трябвало да се съобрази с природата. Освен използваните материали, има значение и къде е изградена "екопътеката". Ако тя преминава през защитена територия или създава условия за безпокоене на дивите животни или други опасности свързани с човешката намеса в природата, то така пътека не може да се нарече "екологична".

     В момента в България "екопътеките" (с някои изключения) не се стопанисват. Масова практика е да се спечели проект за изграждане подобно съоръжение и след неговото завършване нещата да се оставят на самотек. Една от основните причини за това е, че често не е ясен собственикът на даденото съоръжение. От друга страна, той лесно може да бъде изяснен, тъй като всяка пътека е на нечия територия. Следователно собственици на "екопътеките" са собствениците на земята, върху която е изградена, и евентуално възложителите на изграждането.

     Предложено беше да се определят районите в страната, в които би било добре да има такива пътеки. Така ще се контролира дадената пътека да има смислен и познавателен маршрут. В момента в страната има пътеки с нелогични трасета, създадени може би с единствената цел да се усвоят дадени пари с което се спекулира от една страна с доверието на донорите от друга с това па туристите.

     Бяха обсъдени начините за финансиране на поддръжката на пътеките след тяхното изграждане. Те биха могли да са: чрез такса за ползване, такса за екскурзоводски услуги, от курортната такса, от спонсори /туроператори, физически лица/.

     На кръглата маса се взе решение да се създаде работна група в по-малък формат, която да изработи проект за наредба, регламентираща изграждането и стопанисването на "екопътеките". Работната група да бъде съставена от представители на: МРРБ, МОСВ, МЗГ, ДАТ, неправителствени организации, работещи в областта на околната среда и туризма, НСОРБ и представители на организации, които финансират проекти в областта на туризма. Наредбата може да бъде към Закона за туризма или Закона за устройството на територията - това предстои да се реши от работната група. В наредбата трябва ясно да се опише какво е "екопътека", или да се въведат други приемливи наименования, както и да се изяснят критериите, на които трябва да отговарят тези съоръжения.

     Обсъдени бяха критерии за "екопътеки", които след допълнително уточняване и съгласуване да бъдат закрепени в нормативен акт. Присъстващите се обединиха около следните критерии:

"ХИЖИ, МАРКИРОВКА И СИГУРНОСТ В ПЛАНИНАТА"

НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА, Владая, 11.06.2005 г.
ОБСЪЖДАНИ ТЕМИ И ПРЕПОРЪКИ

     Становище на Планинска Спаситела Служба:

     07.06.2005 г.

     ДО г-н ОРЛИН ЧАЧАНОВСКИ

     Председател на Сдружение "Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България"

     Уважаеми г-н Чачановски,

     Благодаря за любезната покана, но съм възпрепятствуван да взема участие в посочената дискусия, поради други задължения.

     На основание на нашата статистика, бих изразил становище, че нещастните случаи през последната зима не са зачестили, както посочвате във Вашето писмо. Те са в границите на средно-статистическия брой за един зимен сезон. Като характерна особенност за тежките случаи през тази зима може да се изтъкне движението на индивидуални туристи в планината при тежки и сложни теренни и метеорологични условия. Два от тези случая завършиха благополучно и два имаха трагичен край за туристите.

     Причините за нещастията са комбинирани, но в повечето случаи налице са субективни грешки: неподходяща екипировка, неподходяща тактика на движение, непознаване на района, поединично придвижване, липса на информация за намеренията, маршрута, завръщането, липса на планинарски опит и т.н.

     От значение е и състоянието на маркировката в отделни, високопланински райони. Това разбира се е много комплексен въпрос, свързан с нейното изграждане и поддържане, финансиране на дейността, опазване от вандализъм и т.н.

     Тревожно е състоянието и на радиомрежата в планините. В радиосеансите се обаждат не-повече от пет шест хижи, не се провежда редовно и радиовръзката с връх Мусала. За тези проблеми ние сме информирали ръководството на БТС и очакваме тяхното решение и намеса за запазване поне на радиовръзките с радиоцентровете по върховете.

     Предлагам при организиране на подобни дискусии, особенно когато се отнася и до въпроси пряко свързани с нашата дейност, датата и програмата да бъдат съгласувани с ръководството на ПСС. Считам, че има много материали, които можем да представим на вниманието на участниците и така да повишим ефективността на срещата и последващите резултати.

     С уважение:

     Директор на дирекция ПСС при БЧК

     Инж. Пенчо Бабукчиев




Посетете и страницата ни във Facebook