|
ПОЖЕЛАНИЕ
(Автор: Орлин Чачановски) ПОЖЕЛАНИЕ
ЧЕСТИТА НОВАТА ГОДИНА И МНОГО НОВИ ВЪРХОВЕ, НЕЩАСТИЕТО ДА ОТМИНЕ И ДА ЖИВЕЕМ ПО-ДОБРЕ.
ДА СЕ ОКАЖЕМЕ ДОСТОЙНИ ЗА ИСТИНСКАТА СИ СЪДБА, СТОТИЦИ МЪНИЧКИ ПРОБОЙНИ ДА СЕ ЗАПЪЛНЯТ С ТОПЛИНА.
ДА ВОДИМ ХОРАТА УМЕЛО ИЗ НЕПОЗНАТИ ПЛАНИНИ, И НЕКА, ДА ЖИВЕЕМ СМЕЛО И НЕКА, ВСИЧКО ДА ВЪРВИ
КОГАТО СТИГНЕМ ДО ФИНАЛА ПРЕПЪЛНЕНИ ОТ ДОБРИНА, ДА КАЖЕМ – ПЪТЯ Е ИЗМИНАТ! - С ГОРДО ВДИГНАТИ ЧЕЛА.
ТАКА Е! НЕКА! ДА ПРЕБЪДЕ! ЗА ХОРАТА И ЗА СВЕТА. ВОДАЧИТЕ ЖИВЕЯТ МЪДРО И СИ ОТИВАТ В САМОТА.  |
|
Олимп - II-ра част
(Автор: Иван Дионисиев) Минаваме по ръба и се подслоняваме на една малко по-широка скала, за да приготвим джаджите. Момчи носи клеми, защото е чул, че няма много възможности за осигуряване. Намираме два солидни лепени клина. Вторият изглежда поставен малко нелогично, но решаваме да действаме с каквото разполагаме. Момчи минава пръв, скрива се от погледа след втория клин и говори нещо за "пасажче", което звучи малко притеснително. Въоръжена с осигуровка от въжето на Момчи и от моето, Ани тръгва нагоре. Недоволства за нещо в "пасажчето", но скоро изниква отгоре... |
|
Олимп - I-ва част
(Автор: Иван Дионисиев) Разбира се, не тръгваме съвсем навреме. Петъчният работен ден се влачи, в следобедните часове трудно си намирам място в равнината на офиса. Жаден съм за планина. В първите часове поне колегите още се дивяха на "огромната" раница и се забавляваха да проверяват колко тежи. "Къде ще ходиш?" Фалшиво скромно и леко небрежно "На Олимп..." Не беше като да сме вече на път, но говоренето си беше почти като предвкусване... |
|
Мон Блан - II-ра част
(Автор: Иван Дионисиев) Неделя, седми юли, денят за качване във високата планина, както гласи стандартът на местните водачи, сиреч над 3 600 метра. Сутринта минава неусетно, под знака на леко превъзбуденото ни настроение. Приключението ни не просто се случва, но и ни носи напред и нагоре по-бързо, отколкото можем да осъзнаем. Стягаме раниците - всеки трябва да решава дали ще пълни багаж и в двете, или ще опитва да слага малката в голямата. С две раници събирането на багажа е по-удобно, но и ще са нужни две преминавания на ръба на Егюи дю Миди за пренасянето им. С една раница багажът трябва да бъде компресиран до космически плътности, с което и теглото върви стремглаво нагоре. За да е още по-сложно се тревожим и за слуховете, че бивакуването по склоновете на върха е забранено. Планът ни за атака включва именно разполагането на лагер на платото над Ледника на Гиганта и под Егюи дю Миди... |
